Ей , момче помниш ли миговете ни заедно ?!?!?
Беше една сбъдната мечта ,само аз и ти
като в някоя вълшемна приказка .
Бяхме истински щастливи и сладко закачливи.
Усмихнати и добри ,пълни със закачки и мечти.
Колко диви и красиви бяхме ,безгрижни .
Пълни с идеи ........ е това бяха най- щастливите
мигове от любовта а може би и от живота ми .
Но нали знаеш ,че очи ,които не се виждат
се забравят или нараняват и дълго боли......
Но сичко хубаво си има КРАЙ!
Няма приказка без край нито пък песен!
Е добре ,че поне спомените не се забравят и
никога несвършват!!!!
Nuk ka ende komente.
Lini komentin tuaj, filloni diskutimin!