На 19.февруари.2012 година се навършват 139 години от обесването на Васил Левски.
На 18 юли 1837 г. е роден
Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола. Той учи в
родния си град – Карлово, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с
помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий,
а година по-късно става дякон.
На 3 март 1862 г., под
влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и
постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за
Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради
проявената храброст и ловкост. След разпускането на легията Левски се
присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1863
г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България.
От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични
дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на
четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в
Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да
премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар.
Така
неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на
национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в
България. Идеята му се състои в изграждане на революционни комитети
вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове
българската революция.
Тази идея той изразява най-напред
в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други
дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11
декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из
страната.
За първата си обиколка той получил известна материална
подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил
подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдила и
със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана".
На
26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но
тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния. На 26 май
1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да
организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече
за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т.
Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др.
Функциите
на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на
Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено
задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането
на революционната организация променят отношението на Българския
революционен централен комитет в Букурещ към него.
През
1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър
Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски
застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против
привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на
1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги
изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение.
По
негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г. в Букурещ
било свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и
специално пълномощие за действие в българските земи.
Възгледите
на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в
изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на
българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на
организацията: "С една обща революция да се направи коренно
преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се
замени с демократска република (народно управление).
На
същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със
своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските
кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне
храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място
на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички
народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко
отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско
отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ
закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи."
За всяко отклонение от тази цел "Наредата" предвиждала смъртно наказание.
Останалите й параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО,
правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за
извършените от тях провинения.
След като получава пълномощието от БРЦК, Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония.
Точно
когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872
г. в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара
планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска
кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които
трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна
организация.
В отговор турските власти предприемат масови арести
на населението в този край, задържани са и голям брой членове на
революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе,
Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са
улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след
залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В.
Левски.
За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска
от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като
въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е
достатъчна. С риск на живота си от Пазарджик Левски се отправил към
Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След
това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г.
пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и
Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола
Цветков.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от
турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след
това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен
на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите
Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и
предотвратява задържането на други нейни дейци.
На 7
януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На
следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в
Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям
извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.
В края на
януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и
Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под
ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре
влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен
резултат.
Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със
специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е
потвърдена. Васил Левски е обесен на 19 февруари 1873 г. в покрайнините
на София.
Васил Левски се налага като лидер на ВРО,
идеолог, организатор и ръководител на българското национално-
освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава
опита на революционното движение до този момент и пръв достига до
съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез
създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на
организирането на националната революция в българските земи.
Убеден
демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята
свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята
за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да
бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България,
Тракия, Македония".
*THUMBS UP*