Не искам да ме търсиш. Не искам да ми се усмихваш. Можеш дори и да не ме докосваш.Искам само когато четеш това, да виждаш мен. Не, не лицето ми, не очите ми, не косите ми. Искам да видиш мен!Тази, която изрича тези думи, е моята душа. Искам да можеш да видиш същността й. Да се докоснеш нежно през обвивките й, докато я видиш съвсем истинска- гола и невинна.Искам да усетиш това приказно вълшебство, което шепнешком да се прокрадне до сърцето ти. О, как копнея да ме изслушаш, да се опиташ да ме разбереш! Не е лесно истински да ме познаваш, но успееш ли, ще съм изцяло твоя. Не си ли копнял и ти някога да изречеш на един дъх всички онези дълбоко скрити думи и копнежи? И когато ги подариш на друго сърце, то нежно да ги прегърне, да се усмихне, да каже нежно "Обичам те!" Да... как копнея ти, непознати, да си онзи, който да ме познава истински. Да види мен, да се докосне до мислите ми, поглеждайки в очите ми! Не се нуждая от снисходителните ти усмивки и небрежното махване с ръка. И ако ти, страннико, махнеш с ръка на молбата в очите ми, тогава не си ми нужен. Не, не ще те мразя. Върви си по пътя , човече, и намери това, което търсиш. Ако знаеш какво е то... Знам, че си ме търсил в сърцето си точно такава, каквато съм. Обичал си ме, познавал си ме и преди. Преди да ме видиш. Аз не съм непозната за теб, щом виждаш в душата ми прелестта на житата, протегнали ръце към безкрайната синева... Можеш и да не ме познаеш сред тълпата, защото аз не съм такава, каквато изглеждам. Аз съм душа, която изрича за теб всички тези думи, която чувства всичко това. Аз съм един далечен, извисен дух... Ще го видиш в очите ми - в замисления поглед, вперен в бялата птица в небето, и в леката тиха усмивка, малко тъжна, малко весела. Ще го видиш в разпилените ми коси в плен на вятъра, в ръката подпряла лицето ми. Ще те оставя сам да си го представиш. А може би дори аз не знам как изглежда то... Защото съм загадка. Аз съм онзи шепот във вятъра, който зове теб любов.