...Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.

Попитах го колко струва моята мечта.

- Колко даваш? - беше простият отговор.

Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук.

- Слушай, момче - каза ми той - Искаш ли да видиш щастието?

Кимнах. Заведе ме сред облаци от пясък, глъч и кръв. Озверели, ревящи хора. Писъци и смърт.

- Къде сме?

- Тук воюват за мечтите си. Така си мислят. А ти готов ли си?

Готов за какво?

В следващия миг - стадо овце, подкарани от див, облечен в кожи мъж. Суров, налудничав поглед. Цялото му същество излъчваше сила, но отблъскваше от себе си.

- Той е щастлив - каза ми продавачът. Готов е и ще бъде легенда. А ти?

Аз?

Бяла, чиста, светла стая. Спящи деца. Слепи. Две жени кръжаха край тях с отчайваща рутина.

- Защо ме доведе тук?

Не чух отговор. Само тих, детски плач. Не звучеше тъжно. Звучеше обречено. Аз ли бях обреченият?

Отново магазина. Подредени и сортирани, най-различни мечти. Не видях моята.

- Ще желаете ли нещо, сър? - попита ме продавачът, сякаш току-що мe виждаше.

Обърнах се и избягах. Трябваше ли?  

Pëlqen! 3