05.05.2012
33, Plovdiv, Bulgaria
Моя силна,непокорна крепост,
колко бавно те превземах аз,
никога не те превърнах в пепел-
само себе си изгарях аз.
И със своя огън неспокоен ,
и със неговата силна мощ,
покорявах сънищата твои,
ставах твоята безсънна нощ.
Ставах твоята звезда незнайна,
твоят дъжд под клепките валял,
твоя малка,но човешка тайна,
твоят лъч на устните изгрял.
Твоя вятър,който отдалече,
предвещава вече хубав ден,
исках да очакваш вече,
исках да си мислиш и за мен.
Покорявах думите ти скрито,
без дори да ме усетиш ти,
и когато станах победител,
на очи ,на мисли,на черти...
На изплакан и изстрадан ден,
аз разбрах!
Без тебе повече не мога - победителят бе победен!
4 views
Nuk ka ende komente.
Lini komentin tuaj, filloni diskutimin!