За мене ти бе недостижима мечта,

единствена и несравнима,

но остана си с времето чужд и сега

вече друг ме нарича любима!

Той ме кара отново да живея в мечти,

да обичам, да бъда щастлива,

а ти и пред мене сега да стоиш,

не ще получиш усмивка красива!

Само него виждат моите очи,

сърце за него влюбено бие!

Шанса си ти изпусна, за мен забрави,

по тебе друга сълзи си да трие!

Ще бъда със него! Ненужен си ти!

Остави ме, за да те забравя!

Беше време когато ти бе ми мечта,

сега и спомен не ща да оставаш!

Pëlqen! 7