До мене си, а сякаш не те виждам,
лутам се във мисли многозначни,
губя се, не мога да те виждам,
давя се в сълзи прозрачни!
Студено ми е някак си и вяло,
лицето ми е цяло посиняло,
съдбовна нишка ме погали.
Със мен оставаш ли ? Eдва ли.
Не мога да ти кажа сбогом,
нали от тук си с мене родом,
душа ми в камък ще изстине,
болката не ще премине!

Pëlqen!