Сърце въздиша,сърце ми плаче,
душата моя е клето сираче.
Остана ми огъня само -жарава
и тази любов, тя подобава
на мене човека чист и лъчист.
За правда се боря.
Човек съм, не глист!

Каква злоба, каква завист,каква нечовешка омраза и жажда за мъст, каква престъпност,каква алчност, каква погнуса .....дави ме....
Как живеят тези хора, как спят и повечето имат деца? Не, не ми го побира ума !

Pëlqen! 1