Днес България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни обявява своята независимост.

Този акт става възможен едва 30 години след Освобождението, когато край на Руско-турската война слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.

Берлинският договор пък определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на България и ограничава възможностите й в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя , който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.

Затова, след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава.

На 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България , а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен от София и от Виена , а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол , Българо-турски протокол и Руско-български протокол.

Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., а Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България.
България пък се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, както и Великите сили признават независимостта на България едва през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.