Вървя си оня ден, 1 юни, към офиса и пред "ендекато на културата" - детски празник, балони, глъч. Дотук добре. Изведнъж от тонколоните на естрадата гръмва „Аз знаааам, Бългаааарийо, аз знаааам" - в изпълнение на народния бард Веселин Маринов. Човекът, готов срещу скромен хонорар да възпее не само "нашата милиция", а и произволен герой на нашето време.

Беше един от онези моменти, в които ти идва да потънеш в земята от срам. Или направо да се телепортираш на някоя планета с по-ясен морален облик.

Мили деца, извинявайте, че родихме чудовища като Веселин Маринов и Пайнер Димитровград. Така от люлката, та до абитуриентския бал, ви обработваме естетически с техните незабравими гласове и мелодии.

Същия 1 юни медиите и интернет вкупом бълват резултатите от двугодишно социологическо проучване за нагласите и въжделенията на новото поколение. "Младите искат да забогатеят, но не четат" е само едно от десетките заглавия.

Мили деца, извинявайте. Че в дизайнерски (или по-скромно) обзаведените си домове няма книги - или има само книги за самопомощ. Че не виждате често нас, вашите родители, вглъбени в четене. Че ни виждате по-често вглъбени в телевизора. Извинявайте и затова, че ви въведохме в религията на Господ Пачка и неговите пророци Виза и Мастъркард. А не ви показахме, че религията не е задължителна и атеизмът - възможен. Нито колко опасни са изкушенията на дявола Ипотечен кредит.

И още една публикация от Деня на детето. България била едно от най-трудните места за родителстване в Европа. А лесно място ли е България да бъдеш дете, защо никой не задава този въпрос?

Мили деца, извинявайте от ден първи. Че повечето от вас са кърмени по месец-два. Че от ранна възраст са шитнати на баби и дядовци, за да правим кариери или просто да си плащаме наема. Че се ръгаме с лакти, за да ви натикаме в институции с неясно качество на услугата - и още по-неясен възпитателно-образователен ефект. Аха, и там няма места за 10 000 от вас. Това е числото само за София. Когато ние бяхме деца, бабите винаги бяха пенсионерки, детските градини достатъчно, а родителите нямаше защо да се грижат за възпитанието - това беше функция на държавата и партията... На кого ли да ви шитнем сега?

Мили деца, скоро ще видите първия си учебник, ако вече не сте го видели. Той ще е написан на невменяем език и ще е пълен с безполезни знания, за да обслужи нечии корупционни интереси. Извинявайте, че докарахме училището до просешка тояга, но то и без това не го обичахме още по времето, когато самите ние бяхме деца.

Дори сега предпочитаме да се скатаем от час. От работа, от отговорност. От гласуване. Ако сме на работа, отбиваме номера. Ако гласуваме, го правим с другата си глава. Извинявайте, мили деца, че сме ви родили в страна, от която бързаме да ви натирим веднага щом стъпите на крака и вземете няколко частни урока по английски. И че не правим нищо, за да останете.

Извинявайте, че не ви научихме да плувате, преди да ви пуснем в дълбокото. Гоним ви в чужбина, преди да сме ви пуснали на улицата. Щото, нали, там е опасно. Дебнат големи зли педофили и големи зли наркотици. Ако случайно някое дете излезе на улицата и оцелее, ще умре от скука. Защото там няма други деца, няма игри, няма дървета за катерене. Най-добре вкъщи, където има плейстейшън 3 и скайп последна версия.

"Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък..." - гръмва музиката пред НДК след изтезанието Веселин Маринов. Извинявайте, мили деца, че изпадаме в сълзлива носталгия по Войната на таралежите и собственото си детство. "Какъв ли ще стана, се питам, се питам и още не знам... "

Надяваме се - различни от нас.

Pëlqen! 16