На 21 февруари Народното събрание прие оставката на правителството и България се насочи към предсрочни избори. На 13 март президентът Плевнелиев назначи служебно правителство, а малко по-късно определи като дата за парламентарните избори 12 май. Това бяха първите предсрочни избори в България от 16 години насам, след като предишните три правителства бяха изкарали пълните си мандати. С това България навлезе в период на политическа нестабилност, от която към този момент не се вижда как ще излезе.

Форсираната оставка на правителството на ГЕРБ повлияя върху изборните резултати, но е трудно да се каже в каква посока. Благодарение на неочакваната оставка ГЕРБ от една страна съхрани електорален потенциал, но евентуалните му съюзници – малките десноцентристки партии, останаха изненадани и не успяха да влязат в парламента. Така Борисов съхрани партията си в добра кондиция, но практически изгуби властта заради липсата на партньори в парламента.

3. Парламентарните избори на 12 май. Те се проведоха след изнервена и относително къса предизборна кампания, съпроводена от скандали и удари под кръста, върхът на които беше т.нар. костинбродска афера. Ден преди самите избори с участието на полиция, прокуратура и медии се тиражира твърдението, че в печатница в Костинброд има огромно количество бюлетини, които биха могли да се използват за фалшифициране на изборите. Към днешна дата повечето от тези внушения не са потвърдени, но разкритията повлияха на нагласите на избирателите. На самите избори ГЕРБ спечели 97 мандата (по-късно двама депутати напуснаха), БСП – 84, ДПС – 36, “Атака” – 23. СДС, както и произлезлите от него партии за първи път след 1990 година останаха извън парламента. Гласуваха по-малко от половината избиратели, което е факт със стратегически последици.

4. На 29 май Народното събрание избра Пламен Василев Орешарски за министър-председател. Това стана благодарение на лидера на “Атака” Волен Сидеров, който след дълго изчакване се регистрира в пленарната зала и осигури необходимия кворум от 121 депутати. Самото композиране на правителството вървеше тегаво, някои министри бяха оттеглени в последния момент, а дори към края на годината то не е напълно комплектовано, като не са назначени заместник-министри в няколко министерства, както и заместник-областни управители.

5. Протестите от лятото на годината. На 14 юни Делян Пеевски беше избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност с гласовете на депутатите от БСП и ДПС. Преди гласуването председателят на БСП Сергей Станишев заплаши несъгласните депутати от собствената си парламентарна група, че ако не подкрепят Пеевски, правителството на Орешарски ще подаде оставка. Изборът на Пеевски беше посрещнат с масови протести, както и със силна международна съпротива.

Протестите ескалираха и прераснаха в искания за оставка на цялото правителство. На 19 юни Народното събрание отмени решението за избора на Пеевски, но протестите не спряха.

На 24 юли при опит да бъдат изведени блокираните в Народното събрание депутати си стигна до сблъсъци на протестиращите с полицията и имаше ранени. След това протестите бавно започнаха да затихват.

Опитът Делян Пеевски да бъде назначен за председател на ДАНС оголи в максимална степен грозното задкулисно лице на българската политика. Стана ясно това, което българите винаги са знаели – решенията се вземат другаде, а сложените да играят роли политици, включително и като сегашния министър-председател, просто изпълняват роли. Протестът, който не е стихнал и в момента, е точно срещу това уродливо лице на политиката.

6. Студентската стачка и окупацията на университетите. Протестът на студентите отново беше свързан с избирането на Делян Пеевски като председател на ДАНС. На 23 октомври студентите окупираха 272-а аудитория на Софийския университет в знак на протест срещу решението на Конституционния съд, който на практика постанови, че Делян Пеевски продължава да бъде депутат, независимо, че е избран на пост, който е несъвместим с депутатския мандат. Те протестираха и срещу председателя на Конституционния съд професор Димитър Токушев, който е техен преподавател.

Студентската стачка беше удавена от властта в мълчание, но тя изостри вниманието към Конституционния съд. Може да се каже, че към днешна дата Конституционният съд е окончателно компрометиран, още повече, че той за втори път потвърди депутатския мандат на Пеевски, този път по искане на президента Плевнелиев.

Ще трябва да минат години, докато доверието в една от най-важните институции в държавата, каквато е Конституционният съд, се възстанови поне малко.

7. Оставката на Христо Бисеров. На 3 ноември пресцентърът на ДПС обяви, че заместник-председателят на партията и заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров напуска постовете си в партията и в парламента. На 15 ноември той и доведеният му син Ивайло Главинков бяха обвинени в пране на пари и документни престъпления. И до ден днешен остава неясно кой е предупредил Бисеров и ръководството на ДПС за готвените обвинения. Случаят Бисеров е не само белег на отиващата си година, но по неговото развитие през следващата ще съдим доколко българската политическа класа е способна на някакво пречистване.

8. Актуализацията на бюджета. На 1 август Народното събрание прие актуализация на бюджета за 2013 година. Тя позволи увеличаване на бюджетния дефицит с 500 милиона лева и възможност за сключване на нов заем от 1 милиард лева. Към днешна дата и двете опции са изпълнени – и дефицитът е увеличен, и заемите са взети. А може би и похарчени.

9. Сривът в енергетиката. Към края на годината Националната електрическа компания има дългове за около 2 милиарда лева и те продължават да растат. Според изявления на депутати съвсем наскоро Българският енергиен холдинг ще финансира строителството на газопровода “Южен поток” в размер на около 200 милиона лева и това са пари, с които НЕК трябваше поне отчасти да рефинансира своите задължения. Хаотичните решения в сектора предизвикаха сериозни сътресения във въгледобива и бъдещето изглежда много трудно, въпреки оптимизма на управляващите и демонстративните опити цената на тока да бъде сваляна.

Самото строителство на газопровода “Южен поток” остава проблемно, след като Европейската комисия обяви, че то трябва да бъде предоговорено заради неизпълнение на европейските директиви, които забраняват монополен достъп до тръбата на само един оператор.

10. Покушението срещу Ахмед Доган и неговото оттегляне от председателския пост. На 19 януари по време на партийна конференция на ДПС 25-годишният Октай Енимехмедов насочи газов пистолет срещу лидера на партията. Пистолетът засече, Доган избута нападателя, охраната се намеси, делегатите биха жестоко Енимехмедов. Към днешна дата не е ясно дали това е бил реален опит за нападение или е инсценировка.

Експертизата доказа убедително, че с газовото оръжие Доган не е можело да бъде убит, така че аз смятам, че е било инсценировка, без да мога да го докажа. Покушението изцяло беше в интерес на Доган и на ДПС. То не позволи на делегатите на конференцията даже да се замислят дали предложеният за наследник Лютви Местан е подходяща кандидатура и мобилизира електората на движението за предстоящите през май избори.

Доган се оттегли от председателския пост, но не и от властта. Никой в България не се съмнява, че именно Доган, а не Местан решава. Точно както Станишев тури Орешарски премиер, така и Доган тури Местан председател.

11. Бежанците. През годината бежанският натиск върху България се засили, а държавната пропаганда съвършено съзнателно преувеличаваше и преувеличава проблема. Към края на декември в България има малко повече от 11 000 бежанци, което не е малко, но е нищо на фона на това, което става в съседните на Сирия държави, в Италия и Малта – също. Проблемът с бежанците е напълно решим и изцяло във възможностите на изпълнителната власт.

12. Изборът на нов патриарх. Избирането на духовен водач на около 4 и половина милиона православни християни, както и на предстоятел на една от 15-те православни църкви в света, при нормални обстоятелства трябва да е едно от най-важните събития на годината, ако не и най-важното. При това става за първи път от 42 години насам.

На 24 февруари Светият Синод на Българската православна църква избра за патриарх русенския митрополит Неофит на мястото на починалия в края на 2012 година Максим. Събитието обаче е с малко значение за цялостното развитие на България по две основни причини – изолацията и капсулирането на църквата и продължаващите скандали. Изборът на патриарх Неофит беше посрещнат с много надежди, но скандалите в църквата продължават. На 9 юли в морето край Варна беше намерен удавен Варненският и Великопреславският митрополит Кирил. В месеците след смъртта му се разпространяваха слухове, а имаше и официални изявления, че е бил отровен, с което обстановката в църквата досущ замяза на тази в двора на Борджиите. При избора на наследник в епархията се появиха такива обвинения в манипулации и купуване на гласове, че Светият Синод се видя принуден да го касира и да го повтори. Отделно от това вървяха гей скандали, които вече не правят впечатление никому и какво ли не още.

Е, това е. 12 събития (и малко повече) за 12 месеца в годината. Повечето не са с позитивен знак, но идва нова година. Дано тя донесе повечко светлина и поводи за радостни емоции.

Не съм фаталистка, но в личен план за мен 2013 не беше особено успешна, а за вас?

Изпращане на старата година