moni56's blog

Няма нужда от много въпроси!

Нека просто да бъдем различни

и по пътя на сенки и хора

да открием нашите истини.

Да пропаднем в мочура на лято-объркано.

Зимен студ да ни ближе жестоките рани.

От друга планета лъч по челата ни

да изпише от нас какво ще остане. . .

Kазват,че Коледната нощ е тиха
че е свята,но какво по свято
да бъдеш с хората,които ОБИЧАШ
и те ОБИЧАТ.
За мен Коледата е вълшебство,което
гори в душите ни и ставаме още
по добри....
И не забравяите да оставите
едно прозорче в сърцата си
за хората ,които Ви ОБИЧАТ!!!

Най-истинската обич
Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоят - галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува -
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка - осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети.
Не те изнудва и в лъжи…

Тя се спря отмаляла на прага -
необичана, мърлява, бита,
с поглед, свикнал от всичко да бяга...
Тя се спря и за хляб ме попита.

Беше спала, където завари,
и със псета трапеза делила
по студени и зли тротоари -
стара българка, майка немила.

А сега ми стоеше на прага -
не можала нататък да мине,
и очакваше кротко и благо
само къшейче, не милостиня.

За децата я питах - къде са?
Трепна... Тръгнали двамата сина.
Тоя грешен живот ги отнесъл,
кой ги знае в коя са чужбина?...

Стара българка... Ничия майка!
Взе си хляб на…

БЪЛГАРИЯ
Пенка Станчева

От кремък си. От пръст…И още нещо,
което надживява вечността.
Сърцето ти, по български горещо,
пулсира на орача в песента…

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник…

(Автор: Дамян Дамянов)

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб –
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля…Не, не, не!
Но ти си тук – усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и…

Ти, да точно ти! Никога не се страхувай да казваш това което мислиш. Не се съобразявай с другите живей така, както на теб ти харесва.Прави добро и, повярвай ми това добро някой ден ще ти се върне.Няма значение какъв си - ако си добър с мен и аз ще съм добър с теб.Никога не се предавай!Това, че нещо е трудно не означава, че е невъзможно.Ако искаш нещо силно, бори се и го получи, ако ли нямаш тази смелост - просто го губиш.Живота ти ще прочете така както си го устроиш самия ти.Никога не спирай да мечтаеш!Може да останеш сам, всички…

По Коледа отваряме сърцата си
и ставаме с частица по-добри.
Дали така претегляме делата си
чрез истинските стойности... дали?

По Коледа сме щедри и очите ни
се спират там, където най-боли,
разбрали – не даряваме излишъци,
а ценното за нас, със жест свенлив.

По Коледа сме смели със мечтите си,
с надеждите, изречени на глас,
и вплели съкровеното в молитвите,
докосваме божественото в нас.

По Коледа... Но нека след гирляндите
остане малко светло от свещта,
запалваща и огъня на неразбраните,
и галещия зов на любовта...

На 50 жената е царица -

не би си позволила грешен ход.

Не се побира между две корици

на книгата, наречена ''Живот''.

На 50 жената е страхотна,

защото знае своята цена -

помислиш ли за теб да я закотвиш,

тя ще те помете като вълна.

На 50 жената е убиец! -

напреко през житейското просо,

тя цепи към поредната пусия

и без да мигне, стреля на месо.

На 50 жената е умница -

не дава да я взимат за мезе.

Отгледала е къща, мъж, дечица...

За нищо съвестта не я гризе.