stimi's blog
" Животът е такъв, какъвто го направиш. Независимо от всичко, понякога ще бъркаш, това е универсална истина. Но хубавото е, че ти решаваш как ще сбъркаш. Момичетата ще ти бъдат приятелки – или поне ще се преструват на такива. Но помни, някои ще идват, други ще си отиват. Тези, които остават с теб въпреки всичко, това са истинските ти приятели. Не се отказвай от тях. Също помни, сестрите правят най- добрите приятели на света. Колкото до любовниците, те ще идват и ще си отиват също. И скъпа, мразя да го казвам, но повечето от тях – даже по- скоро всеки…
Ще бъда дим, ще бъда пепел,
Вдъхновение
Коя съм аз
Коя съм аз? Сама дори не зная,
но знам, че през сезоните пътувам.
През ада минах, не пропуснах рая,
обичам със живота да флиртувам.
Започна пътят ми от бяла пролет,
цветята ми рисуваха душата
и птици ме подготвяха за полет,
и вятър ми размахваше крилата.
Преминах после лятото горещо,
крайпътни камъни загърбих много,
тогава се научих да усещам -
къде е Дявола... къде е Бога.
Маршрутът ми - една синусоида.
Поредната табела – с надпис Есен!
Но мога себе си във друг да видя...
малко любов... и пътят ще е лесен.
Слана ми се прокрадва във косата,
а смаяното време галопира,
аз зная на живота си цената
и знам, че съм прашинка от Всемира.
Дали съм…
Не чакай! За да кажеш на някого, че
го обичаш. За да прегърнеш някого.
За да целунеш някого. Не чакай! За
да кажеш „извинявай“. За да кажеш
„прости ми“. За да кажеш „липсваш ми“.
Не чакай! Да дойде по-добър ден. Да
има по-благоприятни обстоятелства.
Да улучиш по-подходящ момент. Не чакай!
За да направиш това, което винаги си
искал. За да послушаш онова, което
сърцето отдавна ти нашепва. За да
последваш мечтите си. Постоянно го
забравяме, но животът е толкова крехък.
Не знаеш какво ще се случи утре. Кога
ще стане прекалено късно. Понякога се
случва нещо, което ни напомня тази
истина. Но после забравяме пак.
Не забравяй! И не чакай! Действай сега!
Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнал си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се…
Разбрал си вече...другата не може,
.....С теб искам цял един живот да изживея...
Ще те обичам вечно!
....Дори да минат хиляди години...
В сърцето си ще те затворя...
....Ще си моята ЛЮБОВ...Завинаги!