stimi's blog

Липсваш ми..един много силен израз..почти толкова колкото обичам те.
Липсва ми присъствирто ти, защото само то ме успокояваше.
Липсват ми очите ти, защото само там виждах коректива на действията си
Липсва ми рамото ти, защото само там си почивах.
И е ужасно когато в къщи мирише на липса, но беше прекрасно когато ме посрещаше на вратата

"Има жени, които правят нещата по-добри просто като се появят. Има жени, които карат нещата да се случват. Има жени, които си проправят пътя. Има жени, които внасят разлика в живота ни. И жени, които ни карат да се усмихваме. Има жени с чар, интелект и мъдрост, които успяват чрез силата и куража си. Има жени, които променят света всеки ден...ЖЕНИ КАТО ВАС."

Ашли Райс

Ти защо ми се сърдиш… Недей…
Виж – Сърцето не иска да знае.
То се врича в един хубав ден
и обича до всичко – до края.
Аз опитах, повярвай – веднъж.
Седнах кротко, реших да му кажа:
” – Слушай мило, Той е истински мъж,
но към нас е студен и нехае. “
Тъй говорих му ден подир ден -
после спрях. На сърцето окови -
ти повярвай ми – аз не можах да му сложа.
Говорих… говорих…
Плаках, молих се – карах се с него.
Заболя ме. Видях го – кърви.
То се сви и удари в мен смело:
” - Не, не искам да чуя! Мълчи! ”
И сега те обича безумно.
Аз се…

Любовта -
това е награда, получена без заслуги...
Да обичаш,
означава да видиш чудо,
невидимо за другите...
Любовта -
това е самотата на двама души
в един огромен свят...
Любовта -
това е слънчевия блясък
появил се след дъжда...
Любовта е
едно дихание на двама...
Любовта -
това е Мълчание...
Нежно докосване...
Обещание за вечност...
Това е
една тайна за двама...
И същевременно
липсата на всякакви тайни
между тях...
Любовта е -
да те държат за ръка
и същевременно да усещат сърцето ти...
Любовта -
това е изкуството да прощаваш...
Любовта
често говори на свой собствен език -
езикът на погледа...
Езикът
на милите жестове...
Езикът
на мълчаливото признание...
Любовта
има свое проявление във всеки...
И витае
навсякъде около теб...
Не е никак трудно
да я видиш...
Ако се заслушаш,
можеш даже да я чуеш...
Но за да я почувстваш, трябва
да отвориш…

Да отвориш сърцето си за някого означава да му разкриеш без каквито и да е недомлъвки или увъртания цялото съдържание на своето сърце. Което те прави безкрайно уязвим.
Но без това просто няма любов. Защото за любовта заключеното сърце е като опит за танцуване при липсата на кислород :)

"Когато съм влюбена, нося лъчи. От слънцето вземам назаем.
Изгарят ме двете любими очи. Къде съм, коя съм – не зная ...
Когато съм влюбена в мъжко сърце, ограбвам му всичките тръпки.
Разглеждам блажено доброто лице, познавам любимите стъпки..
Когато съм влюбена, ставам прекрасна- очите ми греят, лицето трепти ...
Раздавам се цялата...
Всичко е ясно: когато съм влюбена, Господ мълчи!"

Когато някой си отива и нямаш сили да го спреш. Когато виждаш, че една любов умира, а искаш с нея да умреш. Когато хлопне се вратата зад безмилостния гръб.Когато вдигне се ръката за сбогом и за сетен път. Когато раната кървяща боли и някак си студът пропива се по устните мълвящи - без думи искат да го спрат. Когато виждаш, че сълзата се разбива на искри. Когато моли се душата и сякаш вика силно "СПРИ!" Когато някой си обичал и той си тръгне някой ден. Когато той ти се е вричал, а днес е ледено студен. Когато губиш го навеки.…

Понякога си мисля – как се уморих
да бъда винаги по-силната
и всичко на гърба си аз да нося,
и само аз да съм грижовната,
за всичко да помисля,
всичко да предвидя,
във всичко да успея...
А стане ли горещо,
за мъж и за жена
все аз да съм насреща
и пак накрая -
само аз да съм виновната.
На силно рамо няма ли и аз
най-после да склоня глава,
за мъничко поне да си отдъхна,
за ден поне,
поне за час...
В такива мигове си казвам -
нали все трябва
да има кой да устоява в бурите,
да прави завет
и заслон за другите,
докато те събират сили...
Да, тежка, но каква
по-светла орис от това?
Тогава
забравям за умората, готова
за участта
отново да съм силната...
О,…

... Тя е обичала и преди, може би ще обича отново… Но ако тя те иска сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Хората да ви сочат и мразят. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и ѝ дай всичко, което можеш. Не я лъжи, никога не я карай да се чувства на заде
н план.
Тя може би не мисли за теб във всяка секунда от деня, но може да ти…